Здравей, малко екранче! Привет, мои малки ситни буквички, които се

  Здравей, малко екранче! Привет, мои дребни ситни буквички, които се нижете като чертички на бяло-синьото осветяване на луминофорестото правоъгълниче! Ако не си сложа очилата, ще виждам единствено линии, а като пусна преносимия компютър за образователния час, ще виждам единствено ситни пощенски марки от една серия. Ако не сложа очилата, не виждам и буквите на клавиатурата, което един път ми донесе главоболия. Шефът беше решил да раздава служебни задължения в тъмната част на денонощието, а аз взех решение, че след към месец образование от у дома в разнообразна среда ще съм добила нова професионално-квалификационна-следдипломна-степен – „ Умения на машинописка “. Уви, тогава ескалиращата самонадеяност се бе разляла като руйно вино на бяла завивка преди да дойдат гостите.

 Такъв текст без очила и на мижаво осветяване от нощна лампа му бях сътворила на шефа, че след него беше събирал Етичната комисия да разчете и разтълкува посланието. Но, тъй като те не съумели да свържат по смисъл обърканите думи, някои от които с голям брой смисли, та началникът  го беше пращал и на Езикови информации в Българска академия на науките. От там го бяха питали дали още пускаме възпитаници да минават от клас в клас, вместо да повтарят. Така се разминах с наказанието… Но и аз си взех поука, пиша към този момент на размер 18 и ревизирам усърдно всичко, което глава-пръсти-клавиатура са сътворили, че от време на време се къса връзката.

 Миналата седмица ни натовариха с виновната задача да създадем родителска среща през Zoom. Викам си – лесна работа! Пускам срещата, произнасям си рецитала от последните осем наставнически срещи, който го знам наизуст като възрожденска лирика и изгасям тока след това.

 Настройвам срещата и изпращам линк във Viber групата на родителите. То там си тече една перманентна среща на танцуващи GIF-чета, коледни рецитали, 78 пъти думата „ Ехо! “ и 94 – „ Честит понеделник “ или „ Петък е! “ на Скафето. Искам единствено да разясня, че тази група се чете от 7 индивида, само че по остарял български бит информацията се разнася през телефонни диалози, които се явяват изчерпателен изчерпателен анализ на цялата просветителна система от 70-те години до през вчерашния ден.

 Аз съм към този момент доста уверена по какъв начин заставам на екран, даже съм си мислела, че мога да издам алманах с PR-напътствия на актуалната българска учителка и нейния образ в електронния прозорец в образователните часове във всевъзможна среда. Това какъв цвят червило се възприема добре от синия филтър на екраните, какъв брой руж да оклепам на бузите по този начин, че да не наподобявам на Ким Дейвис. Както и да не не помня очилата, тъй като от време на време се постанова и да пиша нещо в чата… И доста е значимо кучето да не лае от благополучие по печащото се пиле с картофи във фурната, а папагалът да не се е настроил да изнася рецитал. Ако котката е разгонена, постоянно е добре да мяука на аквариума, в сравнение с да основава в ефир кино музика за хорор промишлеността. Не, че не се е случвало котката да е на балкона и да е решила да го играе магьосница, както и дивият й писък да не е събирал наплашени жители да звънят на 112 за избавяне на нечий живот. Случвало се е. Но аз се усещам към този момент много уверена и мога да кажа, че с изключение на PR-ски справочник, мога да издам и продуцентски подобен.

15 минути до виртуалната родителска среща

 Влизам да хвърля едно око има ли някой там. Четири майки са с включени камери и микрофони и разискват по какъв начин се взема решение задачата по математика на 46 страница в сборника. Има микрофония, от някъде се чува гласът на Юксел Кадриев.

10 минути до виртуалната родителска среща

 Седем майки са на екран и микрофон, две по две си приказват, една приказва на мъжа си какво има да пазарят от Кауфланд.

5 минути до началото, щото то срещата към този момент тече

 Всички микрофони са включени, слушаме новините от четири телевизионни излъчвания, два фамилни съвета, едно куче и три световни диалога, в които вземат участие всички. Говори се за наложителното носене на маски в час, задачата по математика от доскоро и къде ще се върви по време на ваканцията.

Начало

 „ Добър вечер, скъпи родители! Започва наш… “. Така стартира виртуалната родителска среща – навръх третата секунда идва първият залп от „ Добър вечер! “, „ Здравейте! “, „ Здрастии! “, „ Здрастиии на всичкиии, Елена, ще ти пиша на вайбър по-късно! “, „ Привет и от мен! “, „ Бау-бау-бау! “ – и куче от някъде се включва в ефир, котката ми изчезва от стаята. Втори опит да продължа: „ Започва нашата родителска среща, ще си приказваме за дисциплината, оценките и какво ни следва в оставащите седмици до края на първия образователен период “. Четири акаунта са си изключили камерите и микрофоните, останалите са в ефир. На екраните се виждат кухненски шкафове, хладилници с магнити, завеси и щори, осем тв приемника, преминаващи членове на фамилии, шест деца, два полилея и един фикус бенджамин. Лицата на участниците са усмихнати.

„ До момента триумфът на класа е доста добър, но… “ дванадесет майки по едно и също време питат за оценките на децата им. Подсещам ги да употребяват за информация електронния дневник, чуват се осем реплики „ Ааа, да бе, правилно, че можеше и там “. През същото това време влизат двама родители на срещата и всички сме удостоени с „ Добър вечер! “ без значение от тематиката. Някъде на назад във времето върви реклама на паста за зъби.

 Трети опит да продължа „ Имаме проблем с дисциплината. Има деца, които се вижда, че са участници в часа, но като ги попитам нещо – не дават отговор, което ме кара да си мисля, че в този миг вършат нещо напълно друго. “. Успявам да кажа първото цяло изречение, което ми повдига леко настроението. Влиза нов родител на срещата и с триумфален възторг споделя „ Здравейте на всички, по какъв начин сте? “. Никой не му дава отговор. Аз се акордирам да приказвам по тематиката: „ Ето, да вземем за пример, в часа по БЕЛ в четвъртък желаех да схвана какво са написали децата в образователните тетрадки на трето упражнение, само че шест от тях изобщо не си включиха микрофоните, да не приказваме за камерите “. В този миг две майки ме питат „ Извинете, по какъв начин да си изключа микрофона сега? “, „ Госпожо Даскалова, може ли да ми кажете решението на задачата по математика на 46 страница от сборника? “, някъде звъни звънец на врата, чува се „ Аз ще отворя! “ куче лети зад камерата с щастлив лай. Влиза нов родител и споделя „ Добър вечер на всички! “, един баща пита дали имам още какво да кажа за дисциплината. В този миг се чува детско гласче, камерата е пусната, дребната Ася е в скута на майка си и споделя, че баба й я е викнала да закусва, до момента в който сме имали час по БЕЛ.

 Пет майки ме контраатакуват – „ А за какво сте понижили толкоз доста часовете, госпожо Даскалова?! Как не Ви е позор да взимате цялостна заплата, а да работите на половина? “. Сещам се, че някъде това е разказано, май в разпоредба беше. Всички пазят тишина, с цел да чуят какъв брой ме е позор, че взимам цяла една учителска заплата, аз обаче давам отговор по тематиката, че работим по заповед на шефа, който доста добре знае какво би трябвало да се прави. Една майка ме прекъсва с „ Извинявам се доста на всички, само че на мен ми се постанова да изляза от родителската среща, тъй като имаме билети за спектакъл “. От няколко изключени камери по микрофоните се чуват реплики „ Абе, по какъв начин може на това КОВИД време да се бута някой в един салон с заболели хора, бе! “. В този миг – “Здравейте на всички, аз в този момент влизам в тази родителска среща. Бях до в този момент на родителската среща на по-голямата ми щерка от шести „ б “. Ще ми кажете ли какво пропуснах? “. Две майки се впускат да изясняват за дисциплината, една пита знае ли се решението на задачата по математика от сборника на 46 страница. В спортната емисия се приказва за Антъни Джошуа и Кубрат Пулев, чува се репликата „ Котенце, поставила ли си сол на шкембе-чорбата? “, гладен баща подвига кен с бира и споделя с доста въодушевление „ Наздраве на всичкии! “.

 Чува се глас без кадър „ Госпожо Даскалова, моята прелестна щерка си е не запомнила в учебно заведение очилата. Става ли да ги потърсите в съблекалните на салона по физическо или в кабинета по трудово, както и в шкафчето й? И да ни ги донесете, че съм хоум офис. “. Следват още три сходни заявки за осъществяване на издирваческа, а незабавно по-късно и куриерска активност. Казвам, че работя от у дома, а учебното заведение е затворено за гости. Половината родители са възмутени от моето безсърдечие, чува се глас отдалеко „ Хайде, стартира „ Черешката на тортата! “, „ Мамо, ака ми се! “, два мобилни телефона звънят с разнообразни мелодии в ефира.

 Думата взема мъжки глас, няма включена камера. „ Добър вечер, аз съм дядото на Андрей! Искам да кажа, че часовете са доста къси! Математиката и българският би трябвало да се учат и по време на физическото, музиката и трудовото, с цел да порастват децата умни! Освен това, госпожо Даскалова, желая да кажа, че още от мое време домашното се записваше на дъската в десния ъгъл горе, с цел да може всеки да си го запише в тетрадките и да го изп… “ тук следва спиране от „ Приятна вечер! Оставям Ви, че ме чакат за вечеря. После някой да качи записа от срещата! “. Чуват се още седем „ Довиждане! “, „ Приятна вечер! “, „ Чао и от мен! “… обаче и хората изчезват. Остават 10 индивида.

 Една майка взема думата „ Чакайте да Ви покажа какъв брой хубава картичка сме създали с детето за Коледа! Ще я подарим на комшийката Иванова, която в неделя ни донесе паница с саралия и баница “. Три майки желаят да видят саралията и питат за рецептата, едно дете поставя картичка пред камерата. Всички се радваме на детско-майчинското творчество. Дядото не е не запомнил мисълта си и продължава “… домашното да се записва на дъската и също по този начин да Ви помоля, в случай че е допустимо и акуратно, да съблюдавате децата какво вършат по време на междучасията, тъй като те въпреки всичко са на учебно заведение и не е редно де се приказват неприлични думи, за които в учебно заведение не би трябвало да има никаква толерантно… “. Тук четири майки питат за какво в междучасията децата са оставени на произвола на ориста, а аз се пробвам да обясня, че те въпреки всичко са си по къщите и е неразбираем метода по какъв начин да влияя отдалечено.

 То отдалечено, отдалечено, но е учене и не е като да сменяш стратегиите на тв приемника или да включваш или изключваш климатика. Мъжът ми мина около разклонителя, спъна се в кабела и изключи компютъра за шести път от онлайн образованието. Включих го небрежно, влязох в Zoom, само че към този момент нямаше никой на родителската среща. А при Вас по какъв начин е ситуацията? Аз отивам да пиша за значимите неща във вайбър групата…

Инфо: www.mamaninja.bg